Вагина – вулва?

Вагина – вулва?

Красота и разнообразието, точно там някъде …между краката

 

Наскоро в един от кръжоците по сексуално образование отново говорихме за важността да познаваме и наричаме нашите органи с правилните имена.

 

Все още срещам хора, които не правят разлика между вулва и вагина. Този факт не ме учудва имайки в предвид, че в учебниците по биология се набляга на  подробното изучаване на репродуктивния апарат, но не и на женските генитали. Също така поради факта, че тези органи се намират на доста скрито място, и рядко момичетата се възпитават на самоопознаване.  По-често са коригирани да не се пипат на “онова неприлично място”, което неизменно води до идеята, че тази част от тяхното тяло трябва да бъде скрита и по-добре да не любопитстват за да бъдат “добри момичета”.

Не така стоят нещата при момчетата. Те от малки свикват визуално със своя пенис, като част от уринарния си апарат. По-късно го приемат като символ на мъжественност, включително често е повод за радост и гордост, поощрявани не рядко от самите родители с придружаващи  коментари от типа: Ах на мама, ах на тати мъжлето…!

Всички сме чували разкази (през пубертета, и нe само)  кой, кога и с кого си го е мерил. С две думи, харесват си го и си го показват.

 

Да се върнем на днешната тема.

Българската култура има тенденция да използва прилагателното срамни за назоваване на външните и вътрешни устни на вулвата.

В българският тълковен речник , срамно се използва за: който причинява или предизвиква срам; неприличен, безсрамен, долен, отвратителен, скандален, позорен, долен, безчестен, недостоен, омразен, възмутителен, т.н.

Интересно, защо и как се е озовало като неизменна част на женската вулва.

 

Малко анатомия.

Вагината е дупката, през която излиза менструална кръв или бебе. Това е фиброеластична тръба изградена от гладки мускули, която свързва външната страна с матката

това е единственото нещо, наречено вагина.

Всичко останало е вулва (клитор, външни и вътрешни устни, уретра и др.).

Не существуват 2 еднакви вулви въпреки, че имат една и съща анатомия.

И въпреки, че няма такова нещо като перфектен прототип на вулвата, очевидно рекламата в аудиовизуалната и порнографска индустрия са искали да вярваме в противното. В допълнение към стандартите за красота, с които жените трябва да се справят от най-ранна възраст, с течение на времето се насърчава един вид диктатура чрез налагане на женски гениталии без окосмяване с розова кожа, което в действителност е типично за орагана в бебешко-детския период.

Вагинални устни

Тези устни са гънки на кожата около вагиналния отвор. Външните устни обикновено са месести и покрити с косми. Вътрешните устни са от вътрешната страна на външните. Те започват от клитора и завършват под вагиналния отвор.

Устните могат да бъдат къси или дълги, набръчкани или гладки.

Често едната е по -дълга от другата.

Също така се различават и по цвят: от розово до кафеникаво черно. Цветът им може да се промени с напредване на възрастта. При много жени вътрешните устни са по -големи от външните, докато при други се наблюдава обратното. И двата чифта устни са чувствителни и се разширяват по време на сексуална възбуда.

Клитор

Органът е споменат за първи път през II век, от първият древен лекар Руф от Ефес, а по-късно и от Матео Реналдо Колон в своята обра “За нещата от анатомията”, но едва през последното десетилетие са правени задълбочени изследвания. (По-подробно за всичко това ще намерите в друга моя статия.)

Върхът на клитора (така наречената главичка, което реално е единствената видима част) се намира в горната част на вулвата, където се срещат вътрешните устни.

Размерът му варира от жена на жена: може да бъде малък като грахово зърно или голям като палец. Върхът на клитора е покрит от така наречената“ шапчица”, която го предпазва, тъй като е много чувствителeн.

Върхът обаче е само началото на клитора!

От тази главичка излиза  кавернозно тяло, наречено “ клиториален стълб” . Този стълб е вътре в тялото и се простира надолу и назад от двете страни на влагалището под формата на щипка. Тази част, наречена багажник и крари (корени и крака), е дълга около 5,70 см а във възбудено състояние достига до 12,70 см.

Клиторът се състои от гъбеста тъкан, която се разширява от притока на кръв по време на сексуална възбуда (също както и пениса). Той има 8000 нервни окончания, повече от всяка друга част на човешкото тяло,  включително и oт пениса, който има около 4000.

В миналото голяма част от учебниците по анатомия са пренебрегвали този орган, чиято единствена функция е да доставя удоволствие.

Уретрален отвор

Отворът на уретрата е малък отвор намиращ се точно под главичката на клитора, през който уринирате.

 

Отвор на вагината

 

Вагиналният отвор е точно под отвора на уретрата. Това е мястото от където се раждат бебетата и от което менструацията напуска тялото. Различни неща могат да влязат във вагината, като пръсти, тампони, менструални чаши, пенис или секс играчки.

 

Венерин хълм

Mons pubis е месеста могила, която се намира над  вулвата. След пубертета се покрива с косми. Защитава пубисната кост.

 

Вътрешни полови органи

 

Вагина

Вагината е тръба, която свързва вулвата с шийката на матката и матката. Бебетата и менструацията излизат тук. Това е и мястото, където влизат пенисът при полов акт, но нека не забравяме, че тази практика е задължителна само за да се постигне опложданте, т.е. ако искате да забременеете. Вагината е наистина еластична и се разширява по време на сексуална възбуда.

Маточна шийка

Шийката на матката разделя вагината и матката и се намира точно между двете. Оформена е като поничка с малък отвор в средата. Този отвор свързва матката с вагината и позволява на менструацията да напусне тялото или да влезе спермата когато има коитален акт. Шийката на матката при родилния процес се разтяга и отваря (разширява).

По принцип можете да почувствате шийката на матката в края на вагиналния канал, като вкарате пръст (задължително измит преди това!). Шийката на матката отделя вагината от останалата част на тялото, така че неща като тампони или други предмети не могат да се „загубят“ вътре в тялото.

 

Матка

Матката е крушовиден мускулест орган с размерите на малък юмрук. Понякога се нарича „утробата“, защото именно там плодът се развива по време на бременност. По време на сексуална възбуда долната част на матката се издига към пъпа. Това кара вагината да се разширява по време на сексуална възбуда, известна като „разширяване на вагиналната тръба“.

 

Фалопиева тръба

Фалопиевите тръби са 2 тесни тръби, които носят яйца от яйчниците до матката. Сперматозоидите преминават през тези тръби, за да се опитат да оплодят яйцеклетката.

Овариални ивици

Овариалните ивици приличат на малки пръсти в края на всяка фалопиева тръба. Когато яйчникът освобождава яйцеклетката, тези ивици я изтласкват нагоре по тръбата.

 

Яйчници

Яйчниците съхраняват яйцеклетките. Те също произвеждат хормони, включително естроген, прогестерон и тестостерон. Тези хормони контролират процеси като менструация и бременност. По време на пубертета яйчниците започват да отделят по една яйцеклетка на месец и правят това до менопаузата. Понякога яйчниците отделят повече от една яйцеклетка, явление което не може да бъде предвидено.

 

Бартолиновите жлези

Бартолиновите жлези са открити през 1677 година от Каспар Бартолин и се намират от двете страни на вагиналния отвор. Вестибуларните жлези (както още са известни)  отделят течност при сексуална възбуда , която овлажнява вагиналният канал и това прави проникването безболезнено.

 

 

Жлезите на Skene

Тези жлези са открити през 1880 година от Александър Скене и се намират от двете страни на уретрата на жената, близо до входа на влагалището; те са отговорни за производството и отделянето на белезникава или прозрачна течност от уретрата, която представлява женската еякулация. В някои случаи може да се случи по време на оргазъм. Наричат ​​се още „парауретрални жлези“ или „женска простата“. Еякуларната течност не е свързана с овлажняването на вагиналния канал. То се постига благодарение на бартолиновите жлези.

Развитието на жлезите на Skene може да варира при жените, поради това при някои е по-трудно да бъдат стимулирани. Също така, в някои случаи когато се запушат течността може да се натрупа вътре в тях, причинявайки възпаление и появата на киста. Лечението е чрез противовъзпалителни медикаменти или операция.

Химен

Хименът е тънка, месеста тъкан, която се простира през част от отвора на влагалището. Тя варира в зависимост от това каква част покрива/запълва  от вагиналния отвор. Понякога, (но не винаги) може да се разкъса и да кърви първите няколко пъти, когато нещо навлезе във влагалището.

 

 

G точка

Точката G или точката Gräfenberg, според някои изследователи, се намира на няколко сантиметра на предната стена във влагалището (частта, която е най-близо до корема). Някои жени харесват начина, по който се чувстват при докосване на тази област.

При изследване през 2015 година от екипа на Helen OConnell в Австралия  в търсене на каквато и да е тъкан, която да изглежда различна от мускулната стена на вагиналния  канал, наподобаваща на еректилна гъбеста тъкан, не се открива  нищо в тази област.

На въпроса съществува ли G-точка, екипът отговаря, че може да е функционално, а не да съществува като анатомична структура. „Когато движите уретрата, това засяга клитора, който го заобикаля. Може да има косвен ефект. Всичко, което се случва при отвора на влагалището, където е гъбестата еректилна тъкан, може да има приятен ефект, който се приема по-дълбоко. Освен това цялото тазово дъно участва в оргазмичния отговор, което е по-голяма област на сексуален интерес и активност от клитора. Но ако смятате, че в предната стена на влагалището има магическа зона и именно там да фокусирате стимулацията, няма да постигнете желания приятен ефект. Това е свързано с анатомичните находки, че няма такова магическо място на предната стена на влагалището“

Милена Маринова, Сексолог