Какво се случва в тялото и ума ни когато харесваме някого?
Любовта е един от най-изучаваните и най-малко разбираните явления.
Благодарение на невронауката обаче знаем, че влюбването причинява важна проява на невронни синапси в различни мозъчни структури.
Какво се случва в тялото и ума ни когато харесваме някого?
Когато говорим за психични или мозъчни промени, обикновено се случва така, че когато харесваме някого или се влюбим, освен физическото „животинско“привличане, свързано с репитилния мозък- известен като инстинктивен мозък или основен мозък, който е най-примитивният от всички според теорията на Маклейн- в нашата генетика се активира нуждата от размножаване. В този момент започва етапът на влюбването.
Първото нещо, което се случва на психично ниво е активирането на вещество в мозъка наречено фенилетиламин. Това вещество кара съзнанието да отделя допамин – веществото на любовта. Преди да продължа по пътя на хормоните, ще се спра малко по-подробно на емоциите.
Както знаем, човешките емоции се зараждат в т.нар., лимбична система – съвкупност от структури, включващи хипотамуса и амигдалата. Този регион контролира редица функции, включително поведението, вниманието, настроението, паметта, удоволствието и пристрастяването. Установено е, че както любовта, така и сексуалното желание активират различни зони на стриатума. Зоната, която се активира от сексуалното желание, се активира и от други неща, които доставят удоволствие като например храната (това обяснява удоволствието от шоколада като заместител на секса… ах, този шоколад!).
Зоната на стриатума се активира от любовта само когато има нещо с присъща, добавена стойност!
Емоциите и чувствата са присъщи на човешките същества и когато те ни завладеят, настъпват неврологични и неврохимични промени в мозъчната функция.
В ситуация на влюбоване се наблюдава повишаване на адреналина, увеличаване на допамина (който е невротрансмитер, свързан с чувството на удовлетворение, удоволствие, еуфория и процесите на емоции и мотивация, регулиращ чувството на очакване на награда) и намаляване на серотонина.
Какво означава това?
Мозъкът е способен да променя структурата си благодарение на своята пластичност, която му позволява да формира различни и нови невронни връзки. Инсулата или областта на петия мозъчен дял се активира от това чувство, но това са и същите области, които се активират от омразата.
Може би затова има поговорка, че едното и другото са само на една крачка разтояние.
Невроизображенията показват различните зони на активиране между желанието и влюбването, както и времевата последователност на активиране.
Заради допамина, който предизвиква еуфория – процес, подобен на този при употребата на наркотици – и усещане за удовлетворение и щастие, са създадени изрази като: „Сякаш съм в облаците“, „Като пиян съм“ и т.н.
От друга страна се повишава хормонът на стреса кортизол. Това увеличение създава усещането за напрегнатост и „пеперудите“, които усещаме в стомаха. През този период се наблюдава намаляване на активността на фронталния кортекс, важен за разсъжденията и преценката.
Мисля, че вече придобивате представа относно бъркотията, която тази смес от мозъчни химикали причинява на мозъците ни.
Можем да обобщим, че влюбването е реакция, допаминова награда свързана с мотивацията, която от своя страна се пресича от определена емоция караща ни да вземаме решения, и в резултат на това да действаме по един или друг начин.
Въпреки, че не можем да усетим кога всички тези вещества се освобождават в мозъка, можем да усетим как сърцето ни бие по-бързо, как телесната ни температура се повишава и дори как се изчервяваме. Тъй като емоциите са познавателен процес и се обработват от мозъка, който предизвиква цялата симптоматика, породена от определени физически усещания, обикновено казваме, че любовта е въпрос на сърцето.
Колко време е необходимо на мозъка, за да се влюби?
След като видите привлекателен човек, мозъкът отделя хормоните на любовта – окситоцин, допамин, адреналин и вазопресин – за 1,5 секунди.
Сега вече знаете защо сте се влюбили за толкова кратко време.
Колко дълго трае влюбването?
До три години, въпреки че средната продължителност е между шест и осем месеца.
Защо е така?
В началото мозъкът отделя серотонин, хормона на щастието, и постепенно с приспособяването нивата на серотонин спадат и влюбеността намалява. В този момент започваме да виждаме човека в неговата реалност, т.е. такъв какъвто е и да преценим дали е подходящ за нас.
Тогава можем да решим да обичаме този партньор и да продължим с осъзнатост да изграждаме връзка.
В този период серотонинът започва да се замества от окситоцин, който от своя страна допринася за усещането за благополучие, хармония, удоволствие и вътрешен мир.
Поглед от психологията
Един от проблемите на психологическо ниво е емоционалната слепота.
При тази слепота грешките и недостатъците на партньора могат да бъдат пренебрегнати и незабелязани, може да се каже, че човекът не е напълно в своите познавателни способности. Ето защо в етапа на влюбване се препоръчва да се избягва вземането на жизнено-важни решения, защото те може да не са адекватни.
Какви решения имам предвид?
Неща като сключване на брак, забременяване, закупуване на ипотечен кредит, съвместен живот?
Тъй като влюбването е емоция, то може да доведе до объркване, например някой може да повярва, че човек, който е много нежен или мил в началото действително притежава този благ характер. В работата си често чувам, беше друг човек когато ме ухажваше, а сега е много агресивен. Ако изтълкувате погрешно сигналите може да попаднете в проблемна връзка водеща до депресия или малтретиране. Когато сте в много страстна връзка и преминете през този процес може да осъзнаете, че сте направили грешка.
Трябва да разберете, че фазите не са еднакви за всички, че единият може да се разлюби преди другия, което може да доведе до разногласия и проблеми.
Как да разберем, че се разлюбваме?
Забелязвайки първите недостатъци, които започват да ви дразнят е сигурен показател, че процесът на разлюбване е в действие.
Влюбването е невротична психоза, процес, при който човек изпитва желание и привличане към стимул, който е любимият човек, но може да има и процес на тревога от потенциалната загуба на партньора. Изправен пред тази потенциална загуба, човекът изпитва тревога, защото започва да опознава партньора си и същевременно се чувства оценен и изложен на риск. Когато връзката продължи изграждайки се безпокойството отшумява.
В случаите, в които само едната страна не желае да продължи този съюз може да се появи резистенция или манипулиране от другия. Дори и така, това не бива да попречи на вашето решение да изберете, това което чувствате, че е най-добро за вас.
Все още ли мечтаете да се влюбите?
Милена Маринова, Сексолог
