Сексуална зависимост или нормално поведение? Дебатът продължава
Сексуалната зависимост е обект на спор, като тя не е призната в DSM-5 поради липса на достатъчни научни доказателства. Предложени са критерии за диагноза, които включват повтарящи се сексуални импулси и поведение, свързани с емоционален дистрес или значителен социален и функционален упадък. Тези критерии са насочени към определени типове сексуално поведение, но все още липсват ясни насоки за диагностика и лечение.
Кои са критериите за да се постави диагноза?
Критериите за диагностициране на сексуална зависимост, предложени от работната група по сексуални разстройства (Walton et al., 2017), включват следното:
- Прекомерно време, отделяно за сексуални фантазии, импулси и планиране/участие в сексуално поведение.
- Повтарящи се действия в отговор на негативни емоционални състояния като тревожност, депресия, скука и раздразнителност.
- Реакция на стрес чрез повторение на сексуални фантазии, импулси и поведения.
- Неуспешни опити за контрол или намаляване на сексуалните фантазии, импулси и поведения.
- Игнориране на риска от физическа или емоционална вреда при сексуални поведения.
Също така, трябва да са изпълнени следните условия:
- Наличие на значителен личен дистрес или социални/професионални нарушения, причинени от тези поведения.
- Липса на влияние от лекарства, вещества или медицински състояния.
- Лицето трябва да бъде на поне 18 години.
Важно е да се знае че, подтипът на хиперсексуалното поведение може да бъде свързан с различни дейности, включително мастурбация, порнография, сексуално поведение с пълнолетни съгласни лица, киберсекс, телефонен секс и посещения на стриптийз клубове. Това подчертава разнообразието от поведения, които могат да попаднат в тази категория.
Патологизиране на нормалното поведение или реален проблем?
Въпреки, че сексуалната зависимост не е призната, в Международната класификация на болестите (ICD-11) от Световната здравна организация е добавено „разстройство на компулсивното сексуално поведение“. Разстройството се дефинира като неспособност за контрол върху интензивни сексуални импулси и повторяемо сексуално поведение. То включва следните симптоми:
- Повтарящи се сексуални дейности, които доминират в живота на човек, водейки до пренебрегване на личното здраве, интереси и отговорности.
- Неуспешни опити за намаляване на сексуалното поведение.
- Продължаващо сексуално поведение въпреки негативните последствия и липсата на удовлетворение.
Разстройството на компулсивното сексуално поведение трябва да продължава най-малко 6 месеца и да причинява значителен дискомфорт или увреждане на социален, личен или професионален план.
Важно е да се отбележи, че моралната оценка на тези поведения сама по себе си не е достатъчна за диагностика.
Някои изследователи го възприемат като проблем с регулирането на поведението, докато други смятат, че то може да произтича от засилено сексуално желание или проблеми с контрола на импулсите. Има и такива, които го определят като форма на зависимост. В същото време, някои експерти изразяват опасения, че диагностицирането на това разстройство може да доведе до патологизиране на нормални аспекти на човешкото поведение. Всички са съгласни, че е необходима допълнителна научна изследователска работа, за да се изяснят тези въпроси.
Различни проявления на разстройството на компулсивното сексуално поведение
Може да включва множество извънбрачни връзки, прекомерни контакти с проститутки, анонимни сексуални срещи, краткотрайни промискуитетни връзки с множество партньори (хетеросексуални или хомосексуални), чести обаждания на горещи линии, компулсивна мастурбация, интернет секс или прекомерни разходи за порнография.
Основната характеристика е засилената сексуална активност.
Не бива да се пренебрегва факта, че не всяко лице с високи нива на сексуален интерес или поведение се счита за зависимо. Диагнозата се поставя само когато човек не може да контролира поведението си и това води до вреди за него или за други.
Проблемите, свързани с това разстройство, могат да включват семейни конфликти, финансови затруднения, загуба на работа, арести и риск от заразяване с инфекциозни болести.
Пациентите често изпитват вина и срам заради неконтролируемото си поведение и се страхуват да бъдат разкрити. Освен това, се подчертава сходството между компулсивното сексуално поведение и разстройствата, свързани с употребата на вещества.
Разстройството на компулсивното сексуално поведение заменя старите концепции за нимфомания (утеринна ярост) и сатириаза (донжуанизъм).
Нимфоманията се е считала за изключително женско психологическо разстройство, характеризиращо се с много активна либидо и обсесия със секса. При мъжете това разстройство е било наричано сатириаза, а страдащите от него – сатири.
Тези термини вече не се използват и не фигурират в DSM-5.
Дебатът за сексуалната зависимост: нужда от ясни критерии и диагностика
Все още специалистите дебатират около определянето на прага за диагностициране на разстройство на компулсивното сексуално поведение. Желанието за секс варира значително между хората, което прави трудно установяването на универсален диагностичен критерий. Някои хора, които се смятат за „пристрастени“ към секса, често изпитват срам, свързан със сексуалните си мисли, фантазии, мастурбация или порнография. Това може да бъде повлияно от възпитанието, което е формирало негативни възгледи за секса.
Терминът „сексуална зависимост“ е спорен и неудобен поради религиозните и морални конотации, както и индивидуалните различия в честотата и поведението. Важно е да се продължат научните изследвания, като същевременно се осигури подходящо внимание и лечение на хората, независимо от етикета на диагнозата.
Милена Маринова
